Ковачница

Кейт влезе в ковачницата като искаше да заръча изработката на един специален меч за нейн приятел от съвета. Скоро той има рожден ден и тя искаше да го изненада.
- Добър ден!
- Добър да е принцесо - отвърна ми някакъв дядка.
- Искам да говоря лично с ковача ви, защото имам специална поръчка, неискам да се разчува, а е и най - добре да обясня на него за какво става въпрос!
- Ще го повикам един момент. - Дядото стана и влезе в някакво придворие откъдето се чуваха звуци от удряне на стомана в метал. След малко влезе заедно с едно младо момче, което се запъти към мен.

След като влязох и видях, че госпожица Тъли ни е удостоила със своето присъствие се поклоних и я поздравих за идването й в нашата ковачница. След всички тези поздрави и гримаси, които са необходими с някой от голям род пристъпихме към съществената част:
- Е, слушам ви! Какво ще заръчате да ви направим?

-Както споменах на очевидно вашия колега, желая да ми изработите меч, позлатен по дръжката и да е достатъчно дълъг за мъж с ръст 1,85метра. Вие разбирате повече, отмен само се искаше да ви заръчам оттук нататък сте вие на ход. Трябва да прецените колко да е дълъг и широк. Единственото ми изискване е дръжката да е позлатена, а останалата част от меча оставам на вашата преценка. Считайте това като за тест, на който ако се справите лично аз ще ви наема в ковачницата, която изработва оръжия за лордовете в този замък и ще имате лична стая в самите кули на замъка.

След като чух тези думи се възгордях. Това беше първата ми възможност от много време насам, след като бях избягал от кралски чертог заради бунта и се бях установил тук, работех в тази малка ковачница, където парите ми стигаха само за прехрана, а сега имам възможност да отида в кралската ковачница, където работата е много повече и парите са много повече. Също щях и да имам собствена стая и да съм близо до принцеса Кейт, която сияеше от красота.
След като всички тези мисли ми минаха през главата се поклоних и:
- Много ви благодаря принцесо. Обещавам ви, че няма да ви разочаровам. Надявам се наистина да останете очарована. До три дни ще е готова вашата поръчка и ще пратя дядката да ви повика да го вземете ако ви хареса.

След няколко дена наистина дядото от ковачницата ме намери докато бях на пазара и ме повика да отида с него и да погледна меча. Последвах го макар и да знаех пътя.
- Е добър ден млади ковачо. Чакам с нетърпение да ми покажете меча и се надявам да остана възхитена.

Влязох бързо вътре усмихнат и радостен, защото знаех, че няма как да не хареса такова произведение на изкуството. Надявах се наистина да й хареса и да ме назначи в кралската ковачница. Взех меча внимателно както беше завит в някаква стара кърпа, занесах го в другата стая и махнах кърпата.